MerlinLanselotov (Васил Иванов)
17 67
5 июн. 2018 г., 10:11

Везувий 

  Поэзия
717 3 12

Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!

Пристъпвам бодро в леките сандали.

С усмивка спирам. Виждам как пред мен

две пеперуди танц са заиграли.

 

Известен и почитан в Херкулан –

изписвам на богатите портрети.

Кесията на тежкия колан

издута е от златните монети.

 

Но ето – гръм след гръм... и пак... и пак...

Вълна от сива пепел ни залива.

Потъва всичко в черен лепкав мрак.

Кой казва, че смъртта била красива?

 

Панически в мазе се озовах.

Сърцето ми от ужас ще се пръсне.

Таванът скърца и се сипе прах.

За път навън е вече много късно.

 

Патрициите ни живеят в грях –

отдавна и отлично ги познавам.

Везувий е сърдит заради тях.

Нима и аз гневът му заслужавам?

 

Признавам си – не съм светец голям.

Навярно често дразня боговете.

След два ритона вино съм пиян

и падам на хетерите в нозете.

 

О, Юпитер, кръвта ми леденей.

Все още млад съм. Искам да живея!

А вчера се завърнах от Помпей.

Да бях останал, щях да оцелея.

 

 

© Васил Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??