Обичам да се вглеждам във небето,

да гледам облачния летен шарж.

Картините му аз приемам със сърцето,

от детството аз правя този стаж.

Рисунките във синьото са черно-бели,

които се преправят всеки миг.

И слънцето зад тях, когато се е спряло,

се прави на художника велик.

Аз гледам  във захлас картините в небето,

приемам с радост всяка красота,

а криволичещите птици в ширинето

аз нося  в мен със детската душа!

Аз виждам марша на небесните кохорти,

атаките им с бойни знамена.

И  падналите крепости, с изкъртените порти,

яздачи всякакви и конски стремена.

Настъпват другаде небесни великани,

развъртат мечове и копия с  ръка...

И някакви чудовища, от някого подбрани,

възкръснали от стари времена.

Обичам  също да гърми и да се святка,

и да трепери цялата земя...

И бурната и невъздържаната схватка,

и силата възраждаща Деня!

А вечерта с романтиката на звездите,

когато плувне лятната луна,

аз гледам жадно, незатваряйки  очите,

и тая мека кадифяна тъмнина!

Аз мога да стоя така до изнемога,

по детски да се радвам на света,

и пращам свойте благодарности на Бога,

затуй, че е създал за мен света!

   20.06.2012 г.  с. Драгойново