Вглеждам се в небето
Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели,
които се преправят всеки миг.
И слънцето зад тях, когато се е спряло,
се прави на художника велик.
Аз гледам във захлас картините в небето,
приемам с радост всяка красота,
а криволичещите птици в ширинето
аз нося в мен със детската душа!
Аз виждам марша на небесните кохорти,
атаките им с бойни знамена.
И падналите крепости, с изкъртените порти,
яздачи всякакви и конски стремена.
Настъпват другаде небесни великани,
развъртат мечове и копия с ръка...
И някакви чудовища, от някого подбрани,
възкръснали от стари времена.
Обичам също да гърми и да се святка,
и да трепери цялата земя...
И бурната и невъздържаната схватка,
и силата възраждаща Деня!
А вечерта с романтиката на звездите,
когато плувне лятната луна,
аз гледам жадно, незатваряйки очите,
и тая мека кадифяна тъмнина!
Аз мога да стоя така до изнемога,
по детски да се радвам на света,
и пращам свойте благодарности на Бога,
затуй, че е създал за мен света!
20.06.2012 г. с. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
