7 jul 2016, 14:02  

Вход свободен 

  Poesía
756 0 7

Попитай ме, какво във мен се случи,

когато дъжд от истини изля?

Доверието обтегнато надупчи...

Жаравата остатъчна изтля.

 

Отеква в мен прощалната балада

на сладката магия от любов…

Този път сърцето ми не страда -

от болката се ражда порив нов.

 

Поглеждам извървяното със тебе -

на плановете краят е узрял.

Хвърлил си на трудностите – дребни,

а шансове защо не си посял?

 

Дерзай напред, от истините воден -

на мечтите свои да се отдадеш!

Към мен вратата не е с вход свободен

и трудно можеш да се прибереш!

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??