7 jul 2016, 14:02  

Вход свободен

  Poesía
1.1K 0 7

Попитай ме, какво във мен се случи,

когато дъжд от истини изля?

Доверието обтегнато надупчи...

Жаравата остатъчна изтля.

 

Отеква в мен прощалната балада

на сладката магия от любов…

Този път сърцето ми не страда -

от болката се ражда порив нов.

 

Поглеждам извървяното със тебе -

на плановете краят е узрял.

Хвърлил си на трудностите – дребни,

а шансове защо не си посял?

 

Дерзай напред, от истините воден -

на мечтите свои да се отдадеш!

Към мен вратата не е с вход свободен

и трудно можеш да се прибереш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...