7 июл. 2016 г., 14:02  

Вход свободен

1.1K 0 7

Попитай ме, какво във мен се случи,

когато дъжд от истини изля?

Доверието обтегнато надупчи...

Жаравата остатъчна изтля.

 

Отеква в мен прощалната балада

на сладката магия от любов…

Този път сърцето ми не страда -

от болката се ражда порив нов.

 

Поглеждам извървяното със тебе -

на плановете краят е узрял.

Хвърлил си на трудностите – дребни,

а шансове защо не си посял?

 

Дерзай напред, от истините воден -

на мечтите свои да се отдадеш!

Към мен вратата не е с вход свободен

и трудно можеш да се прибереш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...