Вход свободен
Попитай ме, какво във мен се случи,
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада
на сладката магия от любов…
Този път сърцето ми не страда -
от болката се ражда порив нов.
Поглеждам извървяното със тебе -
на плановете краят е узрял.
Хвърлил си на трудностите – дребни,
а шансове защо не си посял?
Дерзай напред, от истините воден -
на мечтите свои да се отдадеш!
Към мен вратата не е с вход свободен
и трудно можеш да се прибереш!
© Десислава Вълова All rights reserved.
