Jul 7, 2016, 2:02 PM  

Вход свободен

  Poetry
1.1K 0 7

Попитай ме, какво във мен се случи,

когато дъжд от истини изля?

Доверието обтегнато надупчи...

Жаравата остатъчна изтля.

 

Отеква в мен прощалната балада

на сладката магия от любов…

Този път сърцето ми не страда -

от болката се ражда порив нов.

 

Поглеждам извървяното със тебе -

на плановете краят е узрял.

Хвърлил си на трудностите – дребни,

а шансове защо не си посял?

 

Дерзай напред, от истините воден -

на мечтите свои да се отдадеш!

Към мен вратата не е с вход свободен

и трудно можеш да се прибереш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...