21 ago 2008, 16:40

Вибрации

  Poesía » Otra
1.2K 0 11
 

 

Вибрации стопиха мрака и тишината...

надмогнати бяха те от звука и от светлината,

които с невидимите си ефирни трептения

създават и имитират в човека всякакви настроения -

 

веселие, жизнерадост,

тъга, униние, слабост,

гняв, омраза, малодушие,

ненавист, любов, бездушие...  

 

Цяла палитра от емоции и светове,

цяла гама от тонове и цветове.

В хармоничното музикално и цветово цяло

непрекъснато е потопено нашето тяло.

 

Всяка вибрация опъва струните на душата,

активира ни сетивата,

допълнително ни моделира,

накрая това или ни радва, или ни нервира.

 

Как да си обясня, че в мрака и тишината

аз мога да видя събуждането на гората,

да почувствам повея на листата,

да усетя красотата на зората?

 

И това ли е плод на вибрация? 

Или е илюзия, имитация?

Целият ни живот

е низ от вибрации.

 

Чрез тях ние мечтаем,

сънуваме, траем си или пък пътуваме...

Вибрираме ли, вибрираме,

вибрираме и вибрирайки съществуваме!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...