Вибрации стопиха мрака и тишината...
надмогнати бяха те от звука и от светлината,
които с невидимите си ефирни трептения
създават и имитират в човека всякакви настроения -
веселие, жизнерадост,
тъга, униние, слабост,
гняв, омраза, малодушие,
ненавист, любов, бездушие...
Цяла палитра от емоции и светове,
цяла гама от тонове и цветове.
В хармоничното музикално и цветово цяло
непрекъснато е потопено нашето тяло.
Всяка вибрация опъва струните на душата,
активира ни сетивата,
допълнително ни моделира,
накрая това или ни радва, или ни нервира.
Как да си обясня, че в мрака и тишината
аз мога да видя събуждането на гората,
да почувствам повея на листата,
да усетя красотата на зората?
И това ли е плод на вибрация?
Или е илюзия, имитация?
Целият ни живот
е низ от вибрации.
Чрез тях ние мечтаем,
сънуваме, траем си или пък пътуваме...
Вибрираме ли, вибрираме,
вибрираме и вибрирайки съществуваме!
© Анна Попова Все права защищены
е низ от вибрации...
много хубаво казано и написано...с обич.