21 авг. 2008 г., 16:40

Вибрации

1.2K 0 11
 

 

Вибрации стопиха мрака и тишината...

надмогнати бяха те от звука и от светлината,

които с невидимите си ефирни трептения

създават и имитират в човека всякакви настроения -

 

веселие, жизнерадост,

тъга, униние, слабост,

гняв, омраза, малодушие,

ненавист, любов, бездушие...  

 

Цяла палитра от емоции и светове,

цяла гама от тонове и цветове.

В хармоничното музикално и цветово цяло

непрекъснато е потопено нашето тяло.

 

Всяка вибрация опъва струните на душата,

активира ни сетивата,

допълнително ни моделира,

накрая това или ни радва, или ни нервира.

 

Как да си обясня, че в мрака и тишината

аз мога да видя събуждането на гората,

да почувствам повея на листата,

да усетя красотата на зората?

 

И това ли е плод на вибрация? 

Или е илюзия, имитация?

Целият ни живот

е низ от вибрации.

 

Чрез тях ние мечтаем,

сънуваме, траем си или пък пътуваме...

Вибрираме ли, вибрираме,

вибрираме и вибрирайки съществуваме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...