21 авг. 2008 г., 16:40

Вибрации 

  Поэзия » Другая
906 0 11
 

 

Вибрации стопиха мрака и тишината...

надмогнати бяха те от звука и от светлината,

които с невидимите си ефирни трептения

създават и имитират в човека всякакви настроения -

 

веселие, жизнерадост,

тъга, униние, слабост,

гняв, омраза, малодушие,

ненавист, любов, бездушие...  

 

Цяла палитра от емоции и светове,

цяла гама от тонове и цветове.

В хармоничното музикално и цветово цяло

непрекъснато е потопено нашето тяло.

 

Всяка вибрация опъва струните на душата,

активира ни сетивата,

допълнително ни моделира,

накрая това или ни радва, или ни нервира.

 

Как да си обясня, че в мрака и тишината

аз мога да видя събуждането на гората,

да почувствам повея на листата,

да усетя красотата на зората?

 

И това ли е плод на вибрация? 

Или е илюзия, имитация?

Целият ни живот

е низ от вибрации.

 

Чрез тях ние мечтаем,

сънуваме, траем си или пък пътуваме...

Вибрираме ли, вибрираме,

вибрираме и вибрирайки съществуваме!

 

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??