Вичо войвода
На подп. Виктор Стоянов
Кой не знае, Вичо войвода?
Кой не е слушал, за него -
фатмак ли във механата,
"калпак" ли с твърда заплата
или пък, клети войници?
Водил бе Вичо отдела,
тъкмо до седем години
и страшен беше началник,
за шкембелии фатмаци,
ала за клети войници -
"крило бе", Вичо войвода.
Цялата хубост неземна,
сякаш у него бе сбрана -
твърде масивната челюст,
гуша полюшва отбрана...
Твърде "високото" чело,
даже и бръчица няма,
а пък коремът му, смело,
място заема - за двама.
Висок.
Снажен.
И глупав.
И мъничко прост -
по човешки...
Той, виждаше чуждите грешки,
а своите, просто "прогрухкваше".
Обичаше сосче и манджица,
и слава му беше излязла -
главата му вече на гаубица,
започнала, май, да замязва.
В акъла му мерници, бусули -
ни мисъл човешка дори...
Разправят, че даже в съня си,
провеждал учебни стрелби.
А иначе свястен
и честен.
И даже,
заклет комунист.
Но, мисля -
едва ли в живота си,
от Маркс е прочел,
даже лист.
Какво да направи "човечецът"?
Съдбата, такава си е -
в живота понякога случва се,
човекът, да стане прасе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
изкефи ме макс
