kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
16 мая 2007 г., 09:51  

Вичо войвода 

  Поэзия
593 0 3

                                               На подп. Виктор Стоянов


Кой не знае, Вичо войвода?

Кой не е слушал, за него -

фатмак ли във механата,

"калпак" ли с твърда заплата

или пък, клети войници?

 

Водил бе Вичо отдела,

тъкмо до седем години

и страшен беше началник,

за шкембелии фатмаци,

ала за клети войници -

"крило бе", Вичо войвода.

 

Цялата хубост неземна,

сякаш у него бе сбрана -

твърде масивната челюст,

гуша полюшва отбрана...

Твърде "високото" чело,

даже и бръчица няма,

а пък коремът му, смело,

място заема - за двама.

 

Висок.

Снажен.

И глупав.


И мъничко прост -

по човешки...


Той, виждаше чуждите грешки,

а своите, просто "прогрухкваше".

 

Обичаше сосче и манджица,

и слава му беше излязла -

главата му вече на гаубица,

започнала, май, да замязва.

 

В акъла му мерници, бусули -

ни мисъл човешка дори...

Разправят, че даже в съня си,

провеждал учебни стрелби.

 

А иначе свястен

и честен.


И даже,

заклет комунист.


Но, мисля -

едва ли в живота си,

от Маркс е прочел,

даже лист.

 

Какво да направи "човечецът"?

Съдбата, такава си е -

в живота понякога случва се,

човекът, да стане прасе.

 

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??