lubara (Любомир Николов)
204 782
17 jun 2009, 12:39

Видение 

  Poesía » De amor
411 0 4

                               Очите ти са слънчев лъч,

                               обгарящ ме преди да съм го виждал.

                               Косата ти е меката трева,

                               в най-смелите мечти оплел глава във нея.

                               Гласът ти са трепет на стрели,

                               обгръщащ и пронизващ мене целия.

                               Ръцете ти са бистрата вода,

                               от нея жаден искам аз да пия.

                               Лицето ти е радост на дете,

                               което ти се иска да помилваш.

 

                               Сърцето ми дали ще издържи,

                               ако наяве всичко туй на мен се случи…

 

                            

                             

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ( Мария ) , много хубав стих си добавила, поздрави !
  • ...Очите ти, със плахост на сърна
    за миг поглеждат ме ...
    в прегръдката зелена на гора
    утеха и спокойствие намират!
  • Аха, значи искаш да знаеш историята на това стихотворение. Защо не, но тук не мога , някак си нямам смелост за това.
  • Ааа, Белла, не казвам. А не може ли да съм ги казвал, пишейки ? Поздрави!
Propuestas
: ??:??