Видение
Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти са трепет на стрели,
обгръщащ и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.
Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
