Видение
Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти са трепет на стрели,
обгръщащ и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.
Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…
© Любомир Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
( Мария ) , много хубав стих си добавила, поздрави !
-
...Очите ти, със плахост на сърна
за миг поглеждат ме ...
в прегръдката зелена на гора
утеха и спокойствие намират! -
Аха, значи искаш да знаеш историята на това стихотворение. Защо не, но тук не мога , някак си нямам смелост за това.
-
Ааа, Белла, не казвам. А не може ли да съм ги казвал, пишейки ? Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
