Видение
Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти са трепет на стрели,
обгръщащ и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.
Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Николов Всички права запазени
