Имаше една лилава сутрин,

във която

се изгуби всяко междуметие.

С теб мълчахме и брояхме бавно

вечер

всеки удар на сърцето.

Имаше и още нещо, за което

ти ми каза, че е вечно.

Някакво мъгливо чувство, намек.

Като неосъществена среща.

Имало ли е, не зная вече,

в погледа ти нещо скрито.

Нещо толкова нетрайно, крехко,

като неживян живот през сито.

Чуват се в далечината още

неуверените стъпки.

На едно красиво чувство... Буря!

Във която се изгубих.