Имаше една лилава сутрин,
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер
всеки удар на сърцето.
Имаше и още нещо, за което
ти ми каза, че е вечно.
Някакво мъгливо чувство, намек.
Като неосъществена среща.
Имало ли е, не зная вече,
в погледа ти нещо скрито.
Нещо толкова нетрайно, крехко,
като неживян живот през сито.
Чуват се в далечината още
неуверените стъпки.
На едно красиво чувство... Буря!
Във която се изгубих.
© Константин Дренски All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
