Имаше една лилава сутрин,
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер
всеки удар на сърцето.
Имаше и още нещо, за което
ти ми каза, че е вечно.
Някакво мъгливо чувство, намек.
Като неосъществена среща.
Имало ли е, не зная вече,
в погледа ти нещо скрито.
Нещо толкова нетрайно, крехко,
като неживян живот през сито.
Чуват се в далечината още
неуверените стъпки.
На едно красиво чувство... Буря!
Във която се изгубих.
© Константин Дренски All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
