2 ene 2019, 10:23  

Видение 

  Poesía » Otra
656 11 22

От утринната тишина

и спомените побелели

възниква образ на жена

в мислите ми оцелели.

 

Дочувам в двора глас...

Мама ли ме вика?

И пътувам във захлас,

ала сили не достигат!

 

От реалност ме боли.

Нереалното отлита,

подобно дим в комин,

към небето скита.

 

Нали всяка топлина

в спомен се опазва?

В утринната тишина

с мама си приказвах...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,meteor!
  • Благодаря за разбирането, Иржи!
    Само топлите спомени понякога се завръщат...
  • Когато се връщах в Лом и майка ме посрещаше,беше уютно и топло,готвеше ми най-любими манджи,говорехме си до среднощ...Сега я няма и къщата опустя.....Твоя стих ,Стойчо ме върна и докосна!
  • Това ми хареса!
  • Благодаря ви Елка,Веси_Еси и Василка! Жените имате щастието да бъдете обичани синовно! Понякога оценяваме това,едва след като загубим любимите хора около нас!
    Бъдете живи и здрави българки!
  • Хубаво видение, мама! Търся я, но вече е няма!
  • Нежно и красиво! Браво!
  • Най-красивите спомени с мама! Лъха толкова топлина от този стих! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря, Дочка!
    Бъди жива и здрава!
    Нека Новата 2019 г.донесе на семейството ти радост и просперитет!
  • Разтърсващо и истинско. На сън прилича.
    Копнежите и спомена в едно събрал.
    Една жена зад облака наднича
    и във сърцето празникът е цял....

    Честита Нова година, Стойчо!
  • За живот и здраве много години, Гавраил!
    Благодаря за коментара!
  • Колко струва сърцето ни ако нея я няма там.За Много Години,Приятелю!
  • Да е здрава и щастлива Нова година, Станислава!
    Животът продължава!
  • Всеки празник без любим човек е пореден щрих към болката. Празнувайки живите, почитаме тези, които не са с нас.
    Ч Н Г и по-малко болка!
  • Благодаря за коментарите!
    Милко, паметта на кръвта ни пренася в някакъв паралелен свят и понякога е до болка реален!
    Младен, трудно ми е да се изразявам и обяснявам, защото всеки твой коментар ме дешифрира!
    Благодаря ви, момчета! Бъдете живи и здрави!
  • Всеки искрен стих, свързан с майката, носи особен привкус на носталгия. И този не прави изключение. И с тези редове печелиш възхитата ми, Стойчо:

    "От реалност ме боли.
    Нереалното отлита,
    подобно дим в комин,
    към небето скита."

    Нека тази година е много вдъхновена за теб в творческо отношение и да ти носи здраве и бодро настроение!
  • Благодаря ви за коментарите и съпричастността!
    Светулка, Петър и Георги, мисля,че всеки един от нас носи подобни видения!
    Желая ви успех!
  • Спомените са реалност, превърнала се в сегашен миг...
    Хареса ми...
  • Те са с нас завинаги. В паметта ни...
  • Плодотворна Нова година! Със сигурност ще е добра, щом започва с най-милия женски образ!
  • Благодаря, Любов!
  • Често приказваме с тях, Стойчо!
    "От реалност ме боли.
    Нереалното отлита,
    подобно дим в комин,
    към небето скита."
    Нереалното, онова истинското, докосващото, топлещото чувство!
    Прекрасен стих! Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??