Видение

Поэзия » Другая

851 11 22

От утринната тишина

и спомените побелели

възниква образ на жена

в мислите ми оцелели.

Дочувам в двора глас...

Мама ли ме вика?

И пътувам във захлас,

ала сили не достигат!

От реалност ме боли.

Нереалното отлита,

подобно дим в комин,

към небето скита.

Нали всяка топлина

в спомен се опазва?

В утринната тишина

с мама си приказвах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря,meteor!

2019-02-23T14:08:49+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за разбирането, Иржи!
Само топлите спомени понякога се завръщат...

2019-01-15T18:33:32+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Когато се връщах в Лом и майка ме посрещаше,беше уютно и топло,готвеше ми най-любими манджи,говорехме си до среднощ...Сега я няма и къщата опустя.....Твоя стих ,Стойчо ме върна и докосна!

2019-01-15T18:19:59+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Това ми хареса!

2019-01-15T16:50:02+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря ви Елка,Веси_Еси и Василка! Жените имате щастието да бъдете обичани синовно! Понякога оценяваме това,едва след като загубим любимите хора около нас!
Бъдете живи и здрави българки!

2019-01-04T00:13:27+02:00