От утринната тишина
и спомените побелели
възниква образ на жена
в мислите ми оцелели.
Дочувам в двора глас...
Мама ли ме вика?
И пътувам във захлас,
ала сили не достигат!
От реалност ме боли.
Нереалното отлита,
подобно дим в комин,
към небето скита.
Нали всяка топлина
в спомен се опазва?
В утринната тишина
с мама си приказвах...
© Стойчо Станев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
