От утринната тишина
и спомените побелели
възниква образ на жена
в мислите ми оцелели.
Дочувам в двора глас...
Мама ли ме вика?
И пътувам във захлас,
ала сили не достигат!
От реалност ме боли.
Нереалното отлита,
подобно дим в комин,
към небето скита.
Нали всяка топлина
в спомен се опазва?
В утринната тишина
с мама си приказвах...
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
