Вечер когато вселената пада
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън,
в градчето обзето от сън,
само мислите ми непокорни
връхлитат стария праг отвън.
Тишината се разсипва изведнъж
и над сърцето остава за миг,
видение красиво, като дъжд,
сравнимо само с твоя лик. ...