Видение красиво, като дъжд!
Вечер когато вселената пада
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън,
в градчето обзето от сън,
само мислите ми непокорни
връхлитат стария праг отвън.
Тишината се разсипва изведнъж
и над сърцето остава за миг,
видение красиво, като дъжд,
сравнимо само с твоя лик.
Старата роза, сякаш по млада
изгря и червената пъпка,
целуна в захлас, а вятърът,
този ненаситен хитрец,
отново застана между нас.
Наоколо всичко живееше,
но лъч от небето се спусна,
сянката трепна, в извора стар,
и завесата дръпна изкусно!
© Миночка Митева All rights reserved.
