Dec 26, 2021, 6:01 PM

Видение красиво, като дъжд! 

  Poetry » Love
673 4 14

Вечер когато вселената пада

в ръцете ми, се усмихвам,

усещам, как сърцето забавя

своя ритъм и притихва.

 

И нито звук се чува, нито звън,

в градчето обзето от сън,

само мислите ми непокорни

връхлитат стария праг  отвън.

 

Тишината се разсипва изведнъж

и над сърцето остава за миг,

видение красиво, като дъжд,

сравнимо само с твоя лик.

 

Старата роза, сякаш по млада

изгря и червената пъпка,

целуна в захлас, а вятърът,

този ненаситен хитрец,

отново застана между нас.

 

Наоколо всичко живееше,

но лъч от небето се спусна,

сянката трепна, в извора стар,

и завесата дръпна изкусно!

 

 

 

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??