Сините Търновски вечери
в меките пазви на хълмите,
янтърно бистро поречие
с древност и тайни препълнено,
неутолена отминала,
моята сянка по плочите
пулс от забравено минало
в крехките слепоочия...
Неизживяна идилия
в топлите пазви на къщите?!
Нещо измислено?! Или е
спомен от всяко завръщане?!
Или са цветни видения
в нощната стряха от сънища?!
Образ от моите бдения?!
Възел на моите пътища?!
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados