Сините Търновски вечери
в меките пазви на хълмите,
янтърно бистро поречие
с древност и тайни препълнено,
неутолена отминала,
моята сянка по плочите
пулс от забравено минало
в крехките слепоочия...
Неизживяна идилия
в топлите пазви на къщите?!
Нещо измислено?! Или е
спомен от всяко завръщане?!
Или са цветни видения
в нощната стряха от сънища?!
Образ от моите бдения?!
Възел на моите пътища?!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
