10 abr 2018, 22:13  

Видения по време на агония

  Poesía » Otra
771 0 0

ВИДЕНИЯ  ПО  ВРЕМЕ  НА  АГОНИЯ

 

 

Затвор. Тяло. Прокоба.

О, мечти... мой ад, мой рай!

Жив ли си копая гроба

или животът мъртъв е безкрай?!

 

Реалност. Блян. Тъга.

Кой с истината днес си служи,

щом във всичко е една?

Нима с нея някому съм нужен?!

 

Сенки. Прах. Мъгли.

Всемирен опит за дележ…

И две е скица на лъжи –

от ръка чертан строеж.

 

Край. Начало. Път.

Разумна съвест припознала

човек в природна плът

и безсетивна с него овдовяла.

 

Макара. Конец. Игла.

Дихание, пришито с тъ̀кан

на безмерна самота

от миг любов, навеки скътан.

        

Мрак. Ридание. Сълзи.

Сънят, единствено спасение,

притваря неизплакани очи –

идеал прекрасен и видение.

 

Колко бистър е и онзи ручей,

тъй чист е слънчевия бряг;

нека сега и в този случай

да заспя завинаги, не пак!

        

 

15.I.2012
Камен Тодоров ©

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Тодоров Todos los derechos reservados

За мултимедийна визуализация, моля посетете: www.vbox7.com/play:6840b33b6b

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...