10.04.2018 г., 22:13  

Видения по време на агония

767 0 0

ВИДЕНИЯ  ПО  ВРЕМЕ  НА  АГОНИЯ

 

 

Затвор. Тяло. Прокоба.

О, мечти... мой ад, мой рай!

Жив ли си копая гроба

или животът мъртъв е безкрай?!

 

Реалност. Блян. Тъга.

Кой с истината днес си служи,

щом във всичко е една?

Нима с нея някому съм нужен?!

 

Сенки. Прах. Мъгли.

Всемирен опит за дележ…

И две е скица на лъжи –

от ръка чертан строеж.

 

Край. Начало. Път.

Разумна съвест припознала

човек в природна плът

и безсетивна с него овдовяла.

 

Макара. Конец. Игла.

Дихание, пришито с тъ̀кан

на безмерна самота

от миг любов, навеки скътан.

        

Мрак. Ридание. Сълзи.

Сънят, единствено спасение,

притваря неизплакани очи –

идеал прекрасен и видение.

 

Колко бистър е и онзи ручей,

тъй чист е слънчевия бряг;

нека сега и в този случай

да заспя завинаги, не пак!

        

 

15.I.2012
Камен Тодоров ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

За мултимедийна визуализация, моля посетете: www.vbox7.com/play:6840b33b6b

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...