ВИДЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА АГОНИЯ
Затвор. Тяло. Прокоба.
О, мечти... мой ад, мой рай!
Жив ли си копая гроба
или животът мъртъв е безкрай?!
Реалност. Блян. Тъга.
Кой с истината днес си служи,
щом във всичко е една?
Нима с нея някому съм нужен?!
Сенки. Прах. Мъгли.
Всемирен опит за дележ…
И две е скица на лъжи –
от ръка чертан строеж.
Край. Начало. Път.
Разумна съвест припознала
човек в природна плът
и безсетивна с него овдовяла.
Макара. Конец. Игла.
Дихание, пришито с тъ̀кан
на безмерна самота
от миг любов, навеки скътан.
Мрак. Ридание. Сълзи.
Сънят, единствено спасение,
притваря неизплакани очи –
идеал прекрасен и видение.
Колко бистър е и онзи ручей,
тъй чист е слънчевия бряг;
нека сега и в този случай
да заспя завинаги, не пак!
© Камен Тодоров Всички права запазени