ВИДЕНИЯ  ПО  ВРЕМЕ  НА  АГОНИЯ

Затвор. Тяло. Прокоба.

О, мечти... мой ад, мой рай!

Жив ли си копая гроба

или животът мъртъв е безкрай?!

Реалност. Блян. Тъга.

Кой с истината днес си служи,

щом във всичко е една?

Нима с нея някому съм нужен?!

Сенки. Прах. Мъгли.

Всемирен опит за дележ…

И две е скица на лъжи –

от ръка чертан строеж.

Край. Начало. Път.

Разумна съвест припознала

човек в природна плът

и безсетивна с него овдовяла.

Макара. Конец. Игла.

Дихание, пришито с тъ̀кан

на безмерна самота

от миг любов, навеки скътан.

Мрак. Ридание. Сълзи.

Сънят, единствено спасение,

притваря неизплакани очи –

идеал прекрасен и видение.

Колко бистър е и онзи ручей,

тъй чист е слънчевия бряг;

нека сега и в този случай

да заспя завинаги, не пак!

15.I.2012

Камен Тодоров ©