Видима реалност

Poesía » Otra

637 0 0

Видима реалност

Пеят птички в простора.

Реката тихо шумоли.

Глъч детски, викове на хора.

Вятър в клоните, шуми, шуми...

Лятото спокойно се е настанило.

Без тревога се разхожда в парка днес

небето, облаците избистрило,

зад тях гори слънцето свенливо.

Надеждата стаена шепне в душите ни.

Очаква откровение, лоялност.

Щорите пак пречат на очите ни.

Да видим видимата си реалност.

26.05.2006 г.

Банкя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0