mishel123 (Луиза Маринова) mishel123 (Луиза Маринова)
4
28 мая 2012 г., 11:10

Видима реалност

639 0 0

                                                      Видима реалност

 

Пеят птички в простора.

Реката тихо шумоли.

Глъч детски, викове на хора.

Вятър в клоните, шуми, шуми...

Лятото спокойно се е настанило.

Без тревога се разхожда в парка днес

небето, облаците избистрило,

зад тях гори слънцето свенливо.

Надеждата стаена шепне в душите ни.

Очаква откровение, лоялност.

Щорите пак пречат на очите ни.

Да видим видимата си реалност.

 

 

26.05.2006 г.

Банкя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луиза Маринова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0