Видима реалност

Poetry » Other

638 0 0

Видима реалност

Пеят птички в простора.

Реката тихо шумоли.

Глъч детски, викове на хора.

Вятър в клоните, шуми, шуми...

Лятото спокойно се е настанило.

Без тревога се разхожда в парка днес

небето, облаците избистрило,

зад тях гори слънцето свенливо.

Надеждата стаена шепне в душите ни.

Очаква откровение, лоялност.

Щорите пак пречат на очите ни.

Да видим видимата си реалност.

26.05.2006 г.

Банкя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0