Видима реалност
635
0
0
Видима реалност
Пеят птички в простора.
Реката тихо шумоли.
Глъч детски, викове на хора.
Вятър в клоните, шуми, шуми...
Лятото спокойно се е настанило.
Без тревога се разхожда в парка днес
небето, облаците избистрило,
зад тях гори слънцето свенливо.
Надеждата стаена шепне в душите ни.
Очаква откровение, лоялност.
Щорите пак пречат на очите ни.
Да видим видимата си реалност.
26.05.2006 г.
Банкя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луиза Маринова Всички права запазени
