Видима реалност
Пеят птички в простора.
Реката тихо шумоли.
Глъч детски, викове на хора.
Вятър в клоните, шуми, шуми...
Лятото спокойно се е настанило.
Без тревога се разхожда в парка днес
небето, облаците избистрило,
зад тях гори слънцето свенливо.
Надеждата стаена шепне в душите ни.
Очаква откровение, лоялност.
Щорите пак пречат на очите ни. ...