16 nov 2021, 20:46

Видовден, но не съвсем

  Poesía
556 1 4

Заваляха оставки навред,

да не вярваш – такава почтеност!

Как довчера бе всичко наред,

ала днес с първолашка прилежност

 

на морал го удариха тез –

те, които доскоро игриво,

ни забъркваха в лепкав петмез,

но от дюли - не, нито от сливи.

 

А от мръсните долни игри,

от които до болка подвластни,

днес са жертви – на свойте стрели.

Дилъри на измислено щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продават ни само обещания и трябва да им покажем, че този номер няма вече да минава. Благодаря ви, Ели, Миночка, Димитър. Поздрави!
  • Едни слизат от сцената, за да се появят нови актьори.
  • Точно така е, Дани, един по един си отиват тези, които се опитваха да надскочат сенките си!
  • Май не повярваха на честните лидери! Дани, право в целта!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...