sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
26 jun 2008, 15:34

Видя ли...

  Poesía
768 0 7
 

Видя ли,

как денят за последно

попива,

във кожата

и покрива

с руменина невъзможната

рана,

оставена от слънцето,

раздрана

на небосклона

на живота...

Видя ли,

капки светлина

като кръв по устните,

болезнена следа

от думи пропуснати...

Видя ли,

залезно притихване,

когато те обичам,

късна топлина,

която отричам,

видя ли...

Лъчи,

 цялата аз светя,

когато боли,

когато усетя

залези

в душата ти...

 

 

Видя ли

залеза да пълзи

по стените на

сърцето ми...

И кърви,

със самотни, последни

лъчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0