26 jun 2008, 15:34

Видя ли...

  Poesía
765 0 7
 

Видя ли,

как денят за последно

попива,

във кожата

и покрива

с руменина невъзможната

рана,

оставена от слънцето,

раздрана

на небосклона

на живота...

Видя ли,

капки светлина

като кръв по устните,

болезнена следа

от думи пропуснати...

Видя ли,

залезно притихване,

когато те обичам,

късна топлина,

която отричам,

видя ли...

Лъчи,

 цялата аз светя,

когато боли,

когато усетя

залези

в душата ти...

 

 

Видя ли

залеза да пълзи

по стените на

сърцето ми...

И кърви,

със самотни, последни

лъчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...