Видя ли...
Видя ли,
как денят за последно
попива,
във кожата
и покрива
с руменина невъзможната
рана,
оставена от слънцето,
раздрана
на небосклона
на живота...
Видя ли,
капки светлина
като кръв по устните,
болезнена следа
от думи пропуснати...
Видя ли,
залезно притихване,
когато те обичам,
късна топлина,
която отричам,
видя ли...
Лъчи,
цялата аз светя,
когато боли,
когато усетя
залези
в душата ти...
Видя ли
залеза да пълзи
по стените на
сърцето ми...
И кърви,
със самотни, последни
лъчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евкалипт Все права защищены
