Jun 26, 2008, 3:34 PM

Видя ли...

  Poetry
762 0 7
 

Видя ли,

как денят за последно

попива,

във кожата

и покрива

с руменина невъзможната

рана,

оставена от слънцето,

раздрана

на небосклона

на живота...

Видя ли,

капки светлина

като кръв по устните,

болезнена следа

от думи пропуснати...

Видя ли,

залезно притихване,

когато те обичам,

късна топлина,

която отричам,

видя ли...

Лъчи,

 цялата аз светя,

когато боли,

когато усетя

залези

в душата ти...

 

 

Видя ли

залеза да пълзи

по стените на

сърцето ми...

И кърви,

със самотни, последни

лъчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...