Видях те, помня, ала не повярвах,
не вярвах, че до мен стоиш,
а как бе нежна тази вечер
и колко радост имаше в очите ти...
Очите ти - те казаха ми всичко,
но аз не смеех да се взирам в тях.
От страх да не избърза времето -
не исках да ти кажа пак „Обичам те“.
А как желаех да крещя,
да не загубя тоз мираж,
да не забравиш никога, че имал си ме...
Да! Как исках да крещя! ...