5 feb 2019, 11:37

Вихрогон

  Poesía
587 2 5

"Кой с целувка ме събуди

от небесния ми сън?“-

... Раят също се зачуди

на камбанения звън..

"Кой си пътнико прекрасен

с бял и лъскав Вихрогон?

Пеещ облак многогласен

от звездици милион?"

„Аз съм мъничка Душице

верен принц на Любовта.

Вихрогон е Колесница -

няма друга на света.

Вихрогон ти подарява

стара сребърна подкова -

да я пазиш призовава,

тя късмета съхранява!

Гривата му буйна чиста,

сълзите ще ти попива!

Уроките във мъниста

бистро-сини ще събира!

В мъка ще препуска лудо -

бурите да отстояваш!

С болестта ще прави чудо,

бързичко да оздравяваш!

Ти помни, Душице мила

че животът е борба,

иска воля, много сила -

Вихрогон ти е съдба!

И душата пак роди се

в ден съвсем обикновен,

но Божествен дух изви се:

О, Честит ти Ден Рожден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...