19 jun 2007, 10:40

ВИХЪРЪТ ЖИВОТ

  Poesía
712 0 4

Мечти, желания, копнежи –

всичко слято в едно.

Бури, урагани и водовъртежи,

разпиляха ме по земното кълбо.

Не се смили над мен живота –

погуби моята душа.

Отне ми всичко без пощада

и жалка скитница остави ме в нощта.

Последната сълза изчезна –

никога не ще се върне.

Побягна с нея любовта неверна

и желанието някой мене да прегърне.

 

Мечтите кой далеч от мен изпрати,

невинните желания опорочи?

Дори копнежите не са тъй святи,

защото Той – живота, света ми бавно доуби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...