19 jun 2007, 10:40

ВИХЪРЪТ ЖИВОТ

  Poesía
714 0 4

Мечти, желания, копнежи –

всичко слято в едно.

Бури, урагани и водовъртежи,

разпиляха ме по земното кълбо.

Не се смили над мен живота –

погуби моята душа.

Отне ми всичко без пощада

и жалка скитница остави ме в нощта.

Последната сълза изчезна –

никога не ще се върне.

Побягна с нея любовта неверна

и желанието някой мене да прегърне.

 

Мечтите кой далеч от мен изпрати,

невинните желания опорочи?

Дори копнежите не са тъй святи,

защото Той – живота, света ми бавно доуби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...