19 июн. 2007 г., 10:40
ВИХЪРЪТ ЖИВОТ
Мечти, желания, копнежи –
всичко слято в едно.
Бури, урагани и водовъртежи,
разпиляха ме по земното кълбо.
Не се смили над мен живота –
погуби моята душа.
Отне ми всичко без пощада
и жалка скитница остави ме в нощта.
Последната сълза изчезна –
никога не ще се върне.
Побягна с нея любовта неверна
и желанието някой мене да прегърне.
Мечтите кой далеч от мен изпрати,
невинните желания опорочи?
Дори копнежите не са тъй святи,
защото Той – живота, света ми бавно доуби!
© Марина Стоянова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви
В последно време оптимизмът ми е изчезнал и явно заради това пиша така, но се надявам в скоро време да си го върна -
Много добре, допадна ми!
-
Жив е жиотът мила , той не убива! Убиват ни страстите и глупостта , но никой не е вечен , нали! Пишеш прекрасно , но гледай по ведро!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И Павликени е дал нещо на света.