ВИХЪРЪТ ЖИВОТ
Мечти, желания, копнежи –
всичко слято в едно.
Бури, урагани и водовъртежи,
разпиляха ме по земното кълбо.
Не се смили над мен живота –
погуби моята душа.
Отне ми всичко без пощада
и жалка скитница остави ме в нощта.
Последната сълза изчезна –
никога не ще се върне.
Побягна с нея любовта неверна
и желанието някой мене да прегърне.
Мечтите кой далеч от мен изпрати,
невинните желания опорочи?
Дори копнежите не са тъй святи,
защото Той – живота, света ми бавно доуби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
