18 mar 2016, 7:50

VII

  Poesía
727 1 7

Ухая на цигарен дим, 
на уиски  и червило.
А под ноктите ми 
е засъхнала  кръвта 

на най-добрия

ти приятел.
Когато се събудиш
утре сутринта,
вече няма да ме има.
Не само във леглото ти.
Изобщо.
Ако искаш, потърси ме.
Ще бъда пепелта
по масичката в хола ти.
И утайката 
от вчерашното ти кафе.
И разхвърляните ти 
възглавници.
Нищо повече 
от лепкавия спомен 
за присъствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© AbyssDevourer Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...