18 mar 2016, 7:50

VII

  Poesía
736 1 7

Ухая на цигарен дим, 
на уиски  и червило.
А под ноктите ми 
е засъхнала  кръвта 

на най-добрия

ти приятел.
Когато се събудиш
утре сутринта,
вече няма да ме има.
Не само във леглото ти.
Изобщо.
Ако искаш, потърси ме.
Ще бъда пепелта
по масичката в хола ти.
И утайката 
от вчерашното ти кафе.
И разхвърляните ти 
възглавници.
Нищо повече 
от лепкавия спомен 
за присъствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© AbyssDevourer Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...