18 mar 2016, 7:50

VII

  Poesía
729 1 7

Ухая на цигарен дим, 
на уиски  и червило.
А под ноктите ми 
е засъхнала  кръвта 

на най-добрия

ти приятел.
Когато се събудиш
утре сутринта,
вече няма да ме има.
Не само във леглото ти.
Изобщо.
Ако искаш, потърси ме.
Ще бъда пепелта
по масичката в хола ти.
И утайката 
от вчерашното ти кафе.
И разхвърляните ти 
възглавници.
Нищо повече 
от лепкавия спомен 
за присъствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© AbyssDevourer Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....