Ухая на цигарен дим,
на уиски и червило.
А под ноктите ми
е засъхнала кръвта
на най-добрия
ти приятел.
Когато се събудиш
утре сутринта,
вече няма да ме има.
Не само във леглото ти.
Изобщо.
Ако искаш, потърси ме.
Ще бъда пепелта
по масичката в хола ти.
И утайката
от вчерашното ти кафе.
И разхвърляните ти
възглавници.
Нищо повече
от лепкавия спомен
за присъствие.
© AbyssDevourer All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
