19 may 2016, 0:48  

Виж я 

  Poesía » Filosófica
530 0 10

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?

Нали очаквахме градини
с лехи от цъфнали цветя.
Дъжд топъл. Изгреви невинни.
Узрели мигове в деня.

Изпихме тъжните нагари.
Изваяхме души от светлина.
И екнаха навред фанфари
напук на тежките слова.

И светна. Птици долетяха.
Дочу се славей. Ей го, на.
Дори щурците в нас запяха.
Дошла е. Виж я. Пролетта.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??