Виж я
Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини
с лехи от цъфнали цветя.
Дъжд топъл. Изгреви невинни.
Узрели мигове в деня.
Изпихме тъжните нагари.
Изваяхме души от светлина.
И екнаха навред фанфари
напук на тежките слова.
И светна. Птици долетяха.
Дочу се славей. Ей го, на.
Дори щурците в нас запяха.
Дошла е. Виж я. Пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
