Вик

Poesía

580 0 1

ВИК

Градът е далечната суша -

корабни сирени тук не ечат.

Живота ме стиска за гушата -

бездомно зове нощния здрач.

Със тебе бяхме на пустия бряг.

Там пясък легло ни постла.

Луната скри се зад корабен флаг.

С мъниста зави ни мъгла.

Донеси ми във шепа море!

Донеси ми рапани - вик на вълни!

Вятър посях. Душата бури бере.

… Не е късно. Към мене тръгни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво...истинска поезия...
с обич, Мимчик.

2008-10-25T19:03:40+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0