Вик

24 oct 2008, 8:50

Poesía

472 0 1

ВИК
Градът е далечната суша -
корабни сирени тук не ечат.
Живота ме стиска за гушата -
бездомно зове нощния здрач.
Със тебе бяхме на пустия бряг.
Там пясък легло ни постла.
Луната скри се зад корабен флаг.
С мъниста зави ни мъгла.
Донеси ми във шепа море!
Донеси ми рапани - вик на вълни!
Вятър посях. Душата бури бере. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вик

Искате да прочетете повече?

Propuestas