24.10.2008 г., 8:50

Вик

Поезия

577 0 1

ВИК

Градът е далечната суша -

корабни сирени тук не ечат.

Живота ме стиска за гушата -

бездомно зове нощния здрач.

Със тебе бяхме на пустия бряг.

Там пясък легло ни постла.

Луната скри се зад корабен флаг.

С мъниста зави ни мъгла.

Донеси ми във шепа море!

Донеси ми рапани - вик на вълни!

Вятър посях. Душата бури бере.

… Не е късно. Към мене тръгни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво...истинска поезия...
с обич, Мимчик.

2008-10-25T19:03:40+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0