Вик
ВИК
Градът е далечната суша -
корабни сирени тук не ечат.
Живота ме стиска за гушата -
бездомно зове нощния здрач.
Със тебе бяхме на пустия бряг.
Там пясък легло ни постла.
Луната скри се зад корабен флаг.
С мъниста зави ни мъгла.
Донеси ми във шепа море!
Донеси ми рапани - вик на вълни!
Вятър посях. Душата бури бере.
… Не е късно. Към мене тръгни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
