6 ene 2005, 10:56

Вик 

  Poesía
1110 0 3
Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето.
То спря
за миг.
От храста излетя
черна врана,
понесла лъскава искра,
от бездиханното тяло.
Вик.
Разтърсващ тътен.
- Дишай!
Детски вик...
Усмивка в образ смътен.
Дихание.
Златен лъч в дробовете.
Послание.
за Живот...


*** Това не е ново, но много рядко пиша нещо, дошло от толкова дълбоко... И реших макар и старо, отново да бъде прочетено.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и на двете. Мая, аз не съм писала преди тук, затова. Иначе мисля, че имам само едно стихотворение в "Откровения".
  • Много хубаво е стихчето. Поздравления!
  • Не съм го чела преди. За пръв път го чета, но много ми хареса.
Propuestas
: ??:??