6 янв. 2005 г., 10:56

Вик

Поэзия

1.5K 0 3

Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето.
То спря
за миг.
От храста излетя
черна врана,
понесла лъскава искра,
от бездиханното тяло.
Вик.
Разтърсващ тътен.
- Дишай!
Детски вик...
Усмивка в образ смътен.
Дихание.
Златен лъч в дробовете.
Послание.
за Живот...

*** Това не е ново, но много рядко пиша нещо, дошло от толкова дълбоко... И реших макар и старо, отново да бъде прочетено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

diana (Диана)

Благодаря и на двете. Мая, аз не съм писала преди тук, затова. Иначе мисля, че имам само едно стихотворение в "Откровения".

2005-01-06T14:26:59+02:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Много хубаво е стихчето. Поздравления!

2005-01-06T11:57:21+02:00
maq (Мая Иванова)

Не съм го чела преди. За пръв път го чета, но много ми хареса.

2005-01-06T11:38:58+02:00