Jan 6, 2005, 10:56 AM

Вик

  Poetry
1.5K 0 3
Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето.
То спря
за миг.
От храста излетя
черна врана,
понесла лъскава искра,
от бездиханното тяло.
Вик.
Разтърсващ тътен.
- Дишай!
Детски вик...
Усмивка в образ смътен.
Дихание.
Златен лъч в дробовете.
Послание.
за Живот...


*** Това не е ново, но много рядко пиша нещо, дошло от толкова дълбоко... И реших макар и старо, отново да бъде прочетено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двете. Мая, аз не съм писала преди тук, затова. Иначе мисля, че имам само едно стихотворение в "Откровения".
  • Много хубаво е стихчето. Поздравления!
  • Не съм го чела преди. За пръв път го чета, но много ми хареса.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...