Jan 6, 2005, 10:56 AM

Вик

  Poetry
1.5K 0 3
Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето.
То спря
за миг.
От храста излетя
черна врана,
понесла лъскава искра,
от бездиханното тяло.
Вик.
Разтърсващ тътен.
- Дишай!
Детски вик...
Усмивка в образ смътен.
Дихание.
Златен лъч в дробовете.
Послание.
за Живот...


*** Това не е ново, но много рядко пиша нещо, дошло от толкова дълбоко... И реших макар и старо, отново да бъде прочетено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двете. Мая, аз не съм писала преди тук, затова. Иначе мисля, че имам само едно стихотворение в "Откровения".
  • Много хубаво е стихчето. Поздравления!
  • Не съм го чела преди. За пръв път го чета, но много ми хареса.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...