19 ene 2014, 22:28  

Вик

1K 2 8

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване.
Викът от изумлението,
че напускаш себе си.
Викът на вещите захвърляни
след новото им притежание.
Викът просмукал се във циферблатите,
с които
времето зашеметява свойте жертви!
 ... Попил във тъканта на костите,
слепил очите със клепачите.
Викът, пред който всички подли сме
и смелостта я мерим само със страха си.

 ... Викът на полудялата надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Мисана!
  • Много благодаря, Кръстина, че оценихте "Вик" по този начин! Трогнат съм наистина. Вие отличихте най-силните моменти от текста, обособявайки ги в самостоятелна извадка.

    Приемете специален и най-сърдечен поздрав от мен!

    Ваш: Мисана
  • "Викът на болката.
    Викът на ужаса.
    Викът изгубен в планините,
    зад които няма залез,
    а вее мрачното очакване.
    Викът от изумлението,
    че напускаш себе си."
    ....................................................................
    Силно въздействащ стих, с актуално послание,
    много силни, оригинални и стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • 1. Мерси Ан Анабел! Толкова се радвам, че стихотворението ми ти е харесало. Държа на твоето мнение. И ти пожелавам никога да не се оттегляш от поезията, за да имаме удоволствието да те четем - всички ние - почитателите на поезията ти!
    2.Благодаря Красимир! Да, има очевидна връзка с картината "Викът" на Мунк. За да бъда точен ще отбележа, че моето стихотворение е писано преди да узная за съществуването на тази знаменита и невероятна картина. Но това не променя факта, че има връзка между тях. Благодаря ти за това силно наблюдение! Желая ти непресекващо вдъхновение!
    3.Благодаря Зина! Много интересен коментар правиш. И се радвам, че стихотворението ти е харесало. Бъди в отлична физическа и ментална кондиция!
  • Сетих се, естествено, за картината на Мунк...
    Тежък, силен стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...