19 янв. 2014 г., 22:28  

Вик 

  Поэзия » Философская
797 1 8

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване.
Викът от изумлението,
че напускаш себе си.
Викът на вещите захвърляни
след новото им притежание.
Викът просмукал се във циферблатите,
с които
времето зашеметява свойте жертви!
 ... Попил във тъканта на костите,
слепил очите със клепачите.
Викът, пред който всички подли сме
и смелостта я мерим само със страха си.

 ... Викът на полудялата надежда.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Мисана!
  • Много благодаря, Кръстина, че оценихте "Вик" по този начин! Трогнат съм наистина. Вие отличихте най-силните моменти от текста, обособявайки ги в самостоятелна извадка.

    Приемете специален и най-сърдечен поздрав от мен!

    Ваш: Мисана
  • "Викът на болката.
    Викът на ужаса.
    Викът изгубен в планините,
    зад които няма залез,
    а вее мрачното очакване.
    Викът от изумлението,
    че напускаш себе си."
    ....................................................................
    Силно въздействащ стих, с актуално послание,
    много силни, оригинални и стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • 1. Мерси Ан Анабел! Толкова се радвам, че стихотворението ми ти е харесало. Държа на твоето мнение. И ти пожелавам никога да не се оттегляш от поезията, за да имаме удоволствието да те четем - всички ние - почитателите на поезията ти!
    2.Благодаря Красимир! Да, има очевидна връзка с картината "Викът" на Мунк. За да бъда точен ще отбележа, че моето стихотворение е писано преди да узная за съществуването на тази знаменита и невероятна картина. Но това не променя факта, че има връзка между тях. Благодаря ти за това силно наблюдение! Желая ти непресекващо вдъхновение!
    3.Благодаря Зина! Много интересен коментар правиш. И се радвам, че стихотворението ти е харесало. Бъди в отлична физическа и ментална кондиция!
  • Сетих се, естествено, за картината на Мунк...
    Тежък, силен стих!
  • Мерси Санвали! Много ме трогна, защото това стихотворение не е много четивно, но поне за мен е най-силното нещо, което някога съм писал. Аз занапред ще предлагам по-ефектни текстове, които ще имат много по-добър "сбор", но Вик ще остане и след мен и след тези текстове. А ти на практика, видя именно това. Моят най-искрен поздрав към теб!: Мисана

    Мерси Елица! Направила си много прецизен коментар на текста ми, какъвто може би дори и аз, като автор, едва ли щях да направя! С поздрав!:Мисана

    П.С. И към двете дами - най-искрена Благодарност за оценките им за този мой текст!
  • Силно въздействаща с дълбочината на проникновенията си творба!

    Викът е проява на активно човешко съществуване: може да е израз на болка, безнадеждност, протест...или, както се казва на финала, "вик на полудялата надежда".

    Във всеки израз е концентрирана мъдрост, която провокира размисли...
    Поздравления, Мисана!
  • Прекрасен философски стих, Мисана!
    Този "Вик" е разгледан от много ъгли и все пак вътрешния ни вик е най-вече от безсилие.

    Поздравявам те, много ми хареса и ме размисли.
Предложения
: ??:??